Моят филм-Клоунада

Перспектива.Топка със светлосянка

За изграждането на светлосенките когато рисуваме топка се придържаме към същия принцип на постепенност както при цилинъра.В този урок ще видите стъпка по стъпка как се прави това.

Стъпка1:рисуваме със свободна ръка общата форма на топката.Не е важно да е перфектно очертан кръг, но важно е все пак да е с правилна кръгла форма.

Стъпка2:Определяме посоката на светлината, откъде идва, това ще определи мястото на блика върху нашата топка и посоката на хвърлената сянка.

Стъпка3:Направете си колонната сянка.

Стъпка4: Нарисувайте полутона, това ще рече да прелеете от най-тъмното до най-светлото петно, които вече направихме.

Стъпка5:Довършваме като затъмняваме още малко хвърлената сянка и колонната, но така че да няма рязкост, тоновете да преливат постепенно.И така, нашата топка е напълно готова.

Връзка

Перспектива.Изграждане на цилиндър със светлосянка

Предлагам на вашето внимание следващия урок от серията за обемните тела.Този път ще разгледаме постепенно как се рисува цилиндър със светлосянка.
  Първите стъпки за изграждане на цилиндър са като изградим призма, като спазваме законите на перспективата, за които вече подробно говорихме, чертаем линията на хоризонта, двете убежни точки и изграждаме призмата.След това в основата на призмата вписваме окръжност, която перспективно изменена ще бъде елипса, изпълняваме по същия начин още една елипса и свързваме с вертикалните линии, перпендикулярни на нашия хоризонт.Получаваме следното:

Завъртян в пространството нашия цилиндър ще търпи перспективни изменения, например може да изглежда по този начин:

Когато сме готови с конструктивното изграждане поставяме светлосянката.Вече говорихме за елементите на светлосянката, върху цилиндричен предмет елементите са още по-ясно разграничими, можете да разгледате следващите картинки:

 

Стъпка1:Определяме източника на светината.От това зависи къде ще е колонната сянка, рефлекса и хвърлената сянка на нашия цилиндър. 

Стъпка2:Съвсем грубо правим тъмната част.

Стъпка3:Добавяме хвърлената сянка, затъмняваме колонната и преливаме полутона, това означава да направим преминаването от светло в тъмно да бъде постепенно, да няма рязка граница. 

Стъпка4:Вече можем да се занимаем с горната част на нашия цилиндър.Там сенките са разпожени на друг принцип, това е вътрешната му част.

И така ако сме работили правилно нашия цилиндър е готов. 

Перспективна рисунка.Изграждане на куб със светлосянка.

Перспектива

При перспективата се използва понятието убежна точка. Линии, които в природата са успоредни и отдалечаващи се от наблюдателя, се приема, че се пресичат в тази точка. Това е основата, която се разглежда от мнозина като „природна" система на перспективата: тя проектира действителността върху равнинна повърхност по начин, за който смятаме, че окото би възприело огледално. Тази система за пръв път била използвана в началото на V в. пр. Хр. в Атина от Агатарк от Самос за театрални сцени. Агатарк написал монография, обясняваща неговия метод, и скоро след това философите Демокрит и Анаксагор отработили и обяснили всички принципи на системата.

 

 Отдалечените фигури изглеждат по-малки, но имат същите пропорции както и ако бяха близо до нас.

 Туl2; виждате перспективна рисунка с една убежна точка, опитайте се да нарисувате вашата улица по показания начин.

 

Перспективата с една убежна точка е чудесна в случаите, когато сте директно срещу разглеждания обект, но какво става когато сме встрани, а не фронтално.
 Ето стъпка по стъпка как се изгражда подобна перспективна рисунка:

Стъпка 1: поставяме хоризонта и отбелязваме двете убежни точки на линията на хоризонта

                                                    

Стъпка2:Да започнем с първата сграда, като нарисуваме вертикална линия, която представлява най-близкия до нас ъгъл.

                                                       

Стъпка3:сега рисуваме двете водещи линии, които оформят сградите на нашата улица.Не забравяйте, всяка невертикална линия трябва да отива в някоя от двете ни убежни точки.

Стъпка4:накрая изтриваме двете водещи линии, вече нямаме нужда от тях.Сега можем да добавим прозорци, коли, дървета и каквото искаме, за да довършим нашата рисунка на улица.

Изграждане и рисуване на куб

След като вече знаем принципа на перспективната рисунка да се опитаме да нарисуваме куб.

За да разберете как се изменят пропорциите на куба в перспектива,разгледайте рисунката. На нея кубът е изобразен с прозрачно и непрозрачно изображение. Точката F на рисунката е убежна точка на куба. Всяка фигура стои в равнина спрямо хоризонта. Тук ви е показано фронтално положение на куба в три възможни случая спрямо хоризонта :

1) когато куба е на хоризонта -значи ,че куба е на нивото на очите ни;
2) когато куба се намира под линията на хоризонта виждаме куба фронталто и не много голяма част отгоре;
3) когато кубът се намира над хоризонта виждаме част отдолу;


Тези позиции са само когато виждаме куба фронтално и променяме само положението му спрямо хоризонта.
Поради тази причина фроталната част на куба не променя своята перспектива. За да построите куб в тези положения е достатъчно да нарисувате предния план и да спуснете линиите към убежната точка. След това да сложете останалите ръбове на куба успоредно и да ги съедините. На рисунката се вижда ,че когато кубът е фронтално няма голямо изменение на перпективата.

Затова ние ще разгледаме по-сложен случай ,когато кубът се намира с ръб срещу нас. Разгледайте следващата картинка на нея се вижда как се изменя перспективата на страните в далечина. Това се получава защото вече имаме две убежни точки. Вижда се как успоредните на главия ръб страни са променени ,докато главния запазва своята дължина. На тази картинка се вижда ,че когато се променя положението на куба спрямо хоризонта ,но се запази фронталнто положение същто, ви се получават две убежни точки и скъсяване на страните.

Да пристъпим към упражнението .Ще се пробвате да нарисувате куб с ръб завъртян към вас и под хоризонта.Ето така :

Като за начало вземете едно кубче . Нагласете го като на картинката . Под нивото на вашия поглед с ръб към вас. Вземете лист хартия ( по възможност за графика) и твърд молив от Н до 2В. По време на рисуването може да ползвате и линия , но аз не ви я препоръчвам . Достатъчно са повече тренировки. Следващата стъпка е да започнем да изграждаме нашия куб.След като сме готови изтриваме помощните линии с хлебна гума, те вече не са ни нужни, и пристъпваме към поставянето на светлосянка.

Но първо да се запознаем с елементите на светлосянката:

-осветена част - тази част от обекта, върху която попада непосредствено светлината, в резултат на което е най-ярко осветена.

-полутон - слаба сянка получаваща се, когато осветената повърхност е разположена под неголям ъгъл спрямо посоката на светлината.

-колонна сянка - най-тъмната част на обекта. Появява се там, където светлинните лъчи нямат достъп. Най-ясно изразена е върху цилиндрични предмети (например колона) от където идва и названието ѝ.

-рефлекс - слабо осветено петно в областта на сянката, получено в резултат на рефлектиране на светлината от околните предмети.

-хвърлена сянка - сянката, която хвърля обектът. Пада в посока противоположна на тази, от която идват светлинните лъчи.

Още за рисунката.Как да рисуваме ръце.

Смея да твърдя, че е наистина трудно да се рисуват ръце.Художниците трябва да имат точна представа за конструкцията когато се заемат с тази задача.Тук ще предложа на вашето внимание няколко примера от чужди публикации, които ще ни помогнат да раберем основни неща при рисуването на ръце.

Като за начало малко анатомия, няма как да минем без нея.

С малко светлосянка става като истинско.

Графика и живопис

Графиката (на гръцки: γραφω; означаващо „пиша, драскам“) е вид изобразителното изкуство. Нейни основни изразни средства са линията, щрихът, петното. Принципно е базирана на баланса между черно и бяло. Възможно е в нея да присъстват един или повече допълнителни цветове, но акцентът не е върху колорита, за разлика от живописта. Предмет на графиката са жанровете портрет, пейзаж, натюрморт, интериор. Съществува и абстрактна графика.

Ван Гог-рисунка

Leonardo da Vinci, Study of Arms and Hands

"Скръб"- рисунка на Ван Гог

 Корените на графичното изкуство могат да се открият още в Палеолита и многобройните изображения получени чрез издраскване с остър предмет по стените на пещерите, върху кост и др.
През ранното Средновековие графични прийоми се използват в книжната миниатюра. Пример са рисунките с туш и перо в „Утрехтския псалтир“. Доколкото под графика се разбират рисунките в черно-бяло, запазени са шедьоври на майстори от всички епохи: Леонардо да Винчи, Микеланджело, Албрехт Дюрер, Рубенс, Рембранд, Франсиско Гоя, Оноре Домие, Хокусай, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Винсент ван Гог, Пабло Пикасо. Забележителни рисувачи са Илия Бешков и Владимир Димитров-Майстора.

Печатната графика се развива през 15 век в Европа. Тя става популярна, тъй като дава възможност да се правят многобройни отпечатъци всеки от които е със сравнително ниска себестойност. Албрехт Дюрер е един от най-големите майстори на ксилографията (дърворез) и гравюрата върху мед. Става традиция да се правят цикли (серии) с гравюри на дадена тема, практика запазена и до днес. Най-често срещани са библейските сюжети, нравоучителни и комични сцени, портрети на видни личности. Многотиражността на печатната графика я превръща и в средство за пропаганда. В протестантска Германия например, се разпространяват гравюри осмиващи римския папа. През 16 век е изобретен офорта, който през 17 век придобива широка известност защото от неговите клишета могат да се вадят много повече копия отколкото при медната гравюра и ксилографията. Той открива и нови възможности пред художника-график.

„Фауст“ - офорт на Рембранд от 1650–1652 г.

Ненадминат виртуоз на офорта е холандският художник Рембранд. За разяждане на плочата той използва оцетна киселина, която е изключително слаба. Процесът трае понякога месеца, но  резултатът е изключително фини щрихи образуващи безброй полутонове. Въпреки че по време на Рембранд графиката се смятала за второстепенно изкуство, един отпечатък от офорта му „Христос изцелява болни“ се продавал за невероятната сума от 100 гулдена, което е причина неговата творба да остане в изкуството под името „Листът за сто гулдена“. Виден офортист на 17 век е и французинът Жак Кало в чийто цикъл „Ужасите на войната“ се появява социалната тематика. През 19 и 20 век социалната и политическа тематика е често срещана в графичното изкуство. Пример за това е творчеството на Франсиско Гоя, Оноре Домие, Александър Станлейн, Кете Колвиц, Франс Мазарел, Пабло Пикасо, Илия Бешков, Александър Жендов.

 Графиката като рисунка
Обичайни графични материали са моливът, тушът, мастилото, въгленът (пресован или не), кредата. Рисува се с различни видове четки, метални или истински пера, дори подострени клечки. Като основа за рисуване се използва хартия или картон, понякога коприна или други. Скрепването на по-нетрайни материали като молив, въглен или креда става чрез напръскването на рисунката със фиксаж.

Илия Бешков, рисунка. Репродукция от частна колекция

Натюрморт
Автор: Иван Нинов

Илюстрация-Борислав Ждребев

Печатна графика

Печатната графика е вид графика, с който няма да се занимаем обстойно засега.Тук разглеждаме графиката като рисунка.Ще кажем само, че тук рисунката служи само като изходен материал за графичния отпечатък. При този вид графика има възможност да се получават множество отпечатъци от работната повърхност. Според принципа на работа и технологията се дели на висок, дълбок и повърхностен печат.

picasso

Salvador Dali Drawing

 Blue Horses Salvador Dali

А това е специално за Ади от 6а

Натюрморт

  

 Натюрмортът (от фр. nature morte, „мъртва природа“) е жанр в изобразителното изкуство. В английският език се използва понятието „still life“ (скрит живот), което понякога се сочи като по-удачно. Под натюрморт се разбира изобразяване на неодушевени предмети: цветя, плодове, убит дивеч и други. В този род изображения не се включват пейзажи и хора. Натюрмортът е обект най-вече на живописта, графиката и приложно-декоративните изкуства. В скулптурата се среща по изключение.
"Натюрморт" картина като независим жанр за първи път процъфтява в Холандия в началото на 1600г., макар и немски и френски художници (например, Георг Flegel и Себастиен Stoskopff; 21.152.1 , 2002,68 ), също сесмятат за участници в развитието на жанра, и по-малко постоянно присъствие в италианската и испанската  живописта от същия период. Натюрморт мотиви възникнат доста често в ръкописи , книги на час, и панел картини на 1400 г. и на 1500, като е Благовещение Триптих Робърт Campin ( 56.70 ) от около 1425, и по- Petrus Христос е Свети Eligius на 1449 ( 1975.1.110 ). Много от предметите, представени в тези ранни творби са символ на някакво качество на Дева или друга религиозна фигура (например на лилия символ за чистота), докато други могат да напомнят на зрителя понятия като светска суета или въздържаност ( както и в случай на огледалните Свети Eligius).

Still Life with Fruit, Glassware, and a Wan-li Bowl, 1659
Willem Kalf (Dutch, 1619–1693)

Прочути с реалистичнността си са натюрмортите на холандците Ян Клас и Вилем Хеда. Фламандският художник Франс Снайдерс е автор на пищни натюрморти включващи и дивеч. Той рисува натюрмортите в не малко от картините на своя знаменит колега Рубенс. В епохата на класицизма (17-18 век) този жанр се смята за второстепенен. Въпреки това именно в 18 век твори Жан-Батист-Симеон Шарден, едно от емблематичните имена в натюрморта.

Still Life with Oysters, a Silver Tazza, and Glassware, 1635
Willem Claesz Heda (Dutch, ca. 1594–1680)

Still Life: A Banqueting Scene, 1670s
Jan Davidsz de Heem (Dutch, 1606–1683/84)

A Bouquet of Flowers in a Crystal Vase, 1662
Nicolaes van Veerendael (Flemish, 1640–1691)

Falconer's Bag, 1695
Jan Weenix (Dutch, born about 1641?, died 1719)

Често срещан е в творчеството на импресионистите Едуар Мане, Клод Моне и Пиер-Огюст Реноар. Постимпресионистите го използват в своите експерименти с формата и живописната мазка. Любим мотив на Пол Сезан са ябълките. Световноизвестни са „Слънчогледите“ и „Ирисите“ на Винсент ван Гог. Прочутият художник изобразява и на пръв поглед „нетрадиционни“ натюрморти - чифт скъсани стари обувки или оставена на стола лула. В това отношение той е последовател на Хеда, Клас и Рембранд.

Натюрморта присъства и в течениятата в изкуството от началото на 20 век: поантилизъм, кубизъм, абстракционизъм. Известен със кубистичните си натюрморти е Хуан Гри.

„Ириси“ на Ван Гог, 1890 г. 

„Натюрморт с кана и ябълки“, Пол Сезан, 1895 г.