Още за рисунката.Как да рисуваме ръце.

Смея да твърдя, че е наистина трудно да се рисуват ръце.Художниците трябва да имат точна представа за конструкцията когато се заемат с тази задача.Тук ще предложа на вашето внимание няколко примера от чужди публикации, които ще ни помогнат да раберем основни неща при рисуването на ръце.

Като за начало малко анатомия, няма как да минем без нея.

С малко светлосянка става като истинско.

Графика и живопис

Графиката (на гръцки: γραφω; означаващо „пиша, драскам“) е вид изобразителното изкуство. Нейни основни изразни средства са линията, щрихът, петното. Принципно е базирана на баланса между черно и бяло. Възможно е в нея да присъстват един или повече допълнителни цветове, но акцентът не е върху колорита, за разлика от живописта. Предмет на графиката са жанровете портрет, пейзаж, натюрморт, интериор. Съществува и абстрактна графика.

Ван Гог-рисунка

Leonardo da Vinci, Study of Arms and Hands

"Скръб"- рисунка на Ван Гог

 Корените на графичното изкуство могат да се открият още в Палеолита и многобройните изображения получени чрез издраскване с остър предмет по стените на пещерите, върху кост и др.
През ранното Средновековие графични прийоми се използват в книжната миниатюра. Пример са рисунките с туш и перо в „Утрехтския псалтир“. Доколкото под графика се разбират рисунките в черно-бяло, запазени са шедьоври на майстори от всички епохи: Леонардо да Винчи, Микеланджело, Албрехт Дюрер, Рубенс, Рембранд, Франсиско Гоя, Оноре Домие, Хокусай, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Винсент ван Гог, Пабло Пикасо. Забележителни рисувачи са Илия Бешков и Владимир Димитров-Майстора.

Печатната графика се развива през 15 век в Европа. Тя става популярна, тъй като дава възможност да се правят многобройни отпечатъци всеки от които е със сравнително ниска себестойност. Албрехт Дюрер е един от най-големите майстори на ксилографията (дърворез) и гравюрата върху мед. Става традиция да се правят цикли (серии) с гравюри на дадена тема, практика запазена и до днес. Най-често срещани са библейските сюжети, нравоучителни и комични сцени, портрети на видни личности. Многотиражността на печатната графика я превръща и в средство за пропаганда. В протестантска Германия например, се разпространяват гравюри осмиващи римския папа. През 16 век е изобретен офорта, който през 17 век придобива широка известност защото от неговите клишета могат да се вадят много повече копия отколкото при медната гравюра и ксилографията. Той открива и нови възможности пред художника-график.

„Фауст“ - офорт на Рембранд от 1650–1652 г.

Ненадминат виртуоз на офорта е холандският художник Рембранд. За разяждане на плочата той използва оцетна киселина, която е изключително слаба. Процесът трае понякога месеца, но  резултатът е изключително фини щрихи образуващи безброй полутонове. Въпреки че по време на Рембранд графиката се смятала за второстепенно изкуство, един отпечатък от офорта му „Христос изцелява болни“ се продавал за невероятната сума от 100 гулдена, което е причина неговата творба да остане в изкуството под името „Листът за сто гулдена“. Виден офортист на 17 век е и французинът Жак Кало в чийто цикъл „Ужасите на войната“ се появява социалната тематика. През 19 и 20 век социалната и политическа тематика е често срещана в графичното изкуство. Пример за това е творчеството на Франсиско Гоя, Оноре Домие, Александър Станлейн, Кете Колвиц, Франс Мазарел, Пабло Пикасо, Илия Бешков, Александър Жендов.

 Графиката като рисунка
Обичайни графични материали са моливът, тушът, мастилото, въгленът (пресован или не), кредата. Рисува се с различни видове четки, метални или истински пера, дори подострени клечки. Като основа за рисуване се използва хартия или картон, понякога коприна или други. Скрепването на по-нетрайни материали като молив, въглен или креда става чрез напръскването на рисунката със фиксаж.

Илия Бешков, рисунка. Репродукция от частна колекция

Натюрморт
Автор: Иван Нинов

Илюстрация-Борислав Ждребев

Печатна графика

Печатната графика е вид графика, с който няма да се занимаем обстойно засега.Тук разглеждаме графиката като рисунка.Ще кажем само, че тук рисунката служи само като изходен материал за графичния отпечатък. При този вид графика има възможност да се получават множество отпечатъци от работната повърхност. Според принципа на работа и технологията се дели на висок, дълбок и повърхностен печат.

picasso

Salvador Dali Drawing

 Blue Horses Salvador Dali

А това е специално за Ади от 6а

Натюрморт

  

 Натюрмортът (от фр. nature morte, „мъртва природа“) е жанр в изобразителното изкуство. В английският език се използва понятието „still life“ (скрит живот), което понякога се сочи като по-удачно. Под натюрморт се разбира изобразяване на неодушевени предмети: цветя, плодове, убит дивеч и други. В този род изображения не се включват пейзажи и хора. Натюрмортът е обект най-вече на живописта, графиката и приложно-декоративните изкуства. В скулптурата се среща по изключение.
"Натюрморт" картина като независим жанр за първи път процъфтява в Холандия в началото на 1600г., макар и немски и френски художници (например, Георг Flegel и Себастиен Stoskopff; 21.152.1 , 2002,68 ), също сесмятат за участници в развитието на жанра, и по-малко постоянно присъствие в италианската и испанската  живописта от същия период. Натюрморт мотиви възникнат доста често в ръкописи , книги на час, и панел картини на 1400 г. и на 1500, като е Благовещение Триптих Робърт Campin ( 56.70 ) от около 1425, и по- Petrus Христос е Свети Eligius на 1449 ( 1975.1.110 ). Много от предметите, представени в тези ранни творби са символ на някакво качество на Дева или друга религиозна фигура (например на лилия символ за чистота), докато други могат да напомнят на зрителя понятия като светска суета или въздържаност ( както и в случай на огледалните Свети Eligius).

Still Life with Fruit, Glassware, and a Wan-li Bowl, 1659
Willem Kalf (Dutch, 1619–1693)

Прочути с реалистичнността си са натюрмортите на холандците Ян Клас и Вилем Хеда. Фламандският художник Франс Снайдерс е автор на пищни натюрморти включващи и дивеч. Той рисува натюрмортите в не малко от картините на своя знаменит колега Рубенс. В епохата на класицизма (17-18 век) този жанр се смята за второстепенен. Въпреки това именно в 18 век твори Жан-Батист-Симеон Шарден, едно от емблематичните имена в натюрморта.

Still Life with Oysters, a Silver Tazza, and Glassware, 1635
Willem Claesz Heda (Dutch, ca. 1594–1680)

Still Life: A Banqueting Scene, 1670s
Jan Davidsz de Heem (Dutch, 1606–1683/84)

A Bouquet of Flowers in a Crystal Vase, 1662
Nicolaes van Veerendael (Flemish, 1640–1691)

Falconer's Bag, 1695
Jan Weenix (Dutch, born about 1641?, died 1719)

Често срещан е в творчеството на импресионистите Едуар Мане, Клод Моне и Пиер-Огюст Реноар. Постимпресионистите го използват в своите експерименти с формата и живописната мазка. Любим мотив на Пол Сезан са ябълките. Световноизвестни са „Слънчогледите“ и „Ирисите“ на Винсент ван Гог. Прочутият художник изобразява и на пръв поглед „нетрадиционни“ натюрморти - чифт скъсани стари обувки или оставена на стола лула. В това отношение той е последовател на Хеда, Клас и Рембранд.

Натюрморта присъства и в течениятата в изкуството от началото на 20 век: поантилизъм, кубизъм, абстракционизъм. Известен със кубистичните си натюрморти е Хуан Гри.

„Ириси“ на Ван Гог, 1890 г. 

„Натюрморт с кана и ябълки“, Пол Сезан, 1895 г.