И ние украсихме елхата:)

Честит Halloween!!!

Изложба на тикви, която направихме с моите ученици в училище.

Композиция в рисунката

    Основи на композицията

Добри, дори майсторски рисунки могат да се провалят с неправилна композиция.
Композицията-това е не просто умението грамотно да разположим обектите в плоскостта на рисунката, да ги обединим в една цел, но и умението да заинтересоваме зрителя, да привлечем вниманието му към своята работа.
Отчасти всеки художник намира правилната композиция по интуиция, това трябва да се почувства, но това не значи, че не трябва да се научи.
Работата над композицията в рисунката винаги трябва да се съобрази с особеностите на възприятието.Човешкото око е необходимо да премине по картинната плоскост.Точно затова художника създава определен "маршрут", приличен на прости геометрични фигури.
За пример привеждам великите шедьоври на световната живопис.

Като правило в рисунката съществуват точки, в които се спират очите на зрителя-от пръв поглед привлича вниманието композиционния център, след това общото пространство, перспективата, конкретните детайли и фона.
В композицията съществуват три основни закона:

1)Закон на цялост и неделимост

Това оk9;начава, че вашата рисунка трябва да се възприема като едно цяло, независимо от броя на изобразените на нея обекти.Всеки един от тях прави на човека свое впечатление, и ако не успеем да ги обединим рисунката ще изглежда хаотична, ще дразни и ще развали общото впечатление от рисунката.Всички елементи трябва да бъдат свързани по смисъли пространствено разположение, композицията трябва да бъде разнообразна, но не шарена.Пример:

Рис.2Правилно-пример от класиката

Холандските натюрморти винаги се отличават с големи количества предмети, изрисувани с фотографска прецизност.И, въпреки това художниците умело са обединили цветове и тонове в едно цяло.

Рис.2-2.«Клан Льда, Морозная фея (волшебница)», Sweezar.

Правилно.Независимо от голямото количество детайли, работата е така уравновесена, построена и е постигната хармония на цветовете, че се вижда едно цяло.

Рис 2-3

Неправилна композиция.Докато погледа трябва да е върху обекта прекалено яркото бяло петно на светлинатавляво хаотично се разпространява по фона и отклонява вниманието като пречи да се съсредоточим върху главното.

2) Закон на контраста

Какви видове контрасти съществуват?Правилно-контраст на големината(малко-голямо), цветови контраст, тоналност(светло-тъмно), дори смислов контраст.Контрастът помага да се определи главното, да се създаде общо настроение в рисунката.Контрастът-това е едно много добро средство да направим рисунката си много по-изразителна.Ако всичките ни обекти са изпълнени с еднакви нюанси, еднаква големина, еднакво цветово решение, близки по тон, то погледа на зрителя няма да има на какво да се спре, няма да види и да възприеме главното.Разбира се и тук има изключения, но за това трябва да се види урок по цветознание.

Рис.3-Червени цветя

Цветови контраст.Черно и червено-едно от най-добрите цветни съчетания, проверено с времето.Рисунката като цяло е монохромна, а червените цветя контрастират с общата цветова гама.Много ярък контраст, с чиято помощ се предава емоция и настроение в рисунката.

Рис.3-1

Контраст на големините.мисля, че тук всичко е ясно.На човешкото око е безинтересно когато всички фигури са с еднакъв размер.Такава рисунка не привлича вниманието и бързо доскучава.Именно затова е необходимо да отделим главното чрез контраст на големината.

Рис. 4

Смислов контраст.Ами да вземем за пример вечния принцип"Красавицата и звяра".
Сигурно вече сами сте забелязали, че на фона на грозното още по-силно блести красивото, в тъмнината още по-ярко гори светлината на горящата свещ...
Ако поместите в листа група от блестящи красиви момичета на парти, а на техния фон-мрачна готика, кое според вас първо ще привлече вниманието?Разбира се, това, което не се вписва с общия смисъл.Ето това е смислов контраст.

3)Закон за подчиняването на всички елементи и средства на композицията в един общ замисъл.

Композицията трябва винаги да е изградена около главния предмет или действие.Всички второстепенни елементи трябва да се подчиняват, не бива да отвличат вниманието или трябва да са незабележими.С тяхна помощ погледа на зрителя трябва да се насочва към главното.Те трябва, както вече казахме, да насочват вниманието на човека по определен маршрут към смисловия център на композицията.
За да изградим добра композиция съществуват определени правила.

-Ритъм.
Това може да бъде, например, ритъм от повтарящи се цветни петна, фигури, разположени на определена линия, която води вниманието към композиционния център.

 В тази работа има ритъм на черните петна, движещи се по картината.Този ритъм не позволява на възприятието да му доскучае от тази рисунка.

В тази работа има определен ритъм на фигурите.В този пример са монохромни, но не забравяйте, същия принцип важи и за цветните фигури.

-Композиционен център.

Именно там е разположено най-главното, това, заради което всъщност е започната тази рисунка.Смисловия център...Като правило той се разполага на заден план.На преден план се разполагат обектите, (фон, абстракции, второстепенни персонажи, пейзаж), които да поведат погледа на зрителя в рисунката и плавно да го доведат до главното.Този център може да се определи чрез множество средства, за които говорихме по-рано.

Тук център се явява  фигурата.Погледа на зрителя е воден не толкова от линия, а от това, че центъра на композицията е разделен с тонален контраст.

-Статика и динамика. 

В композицията може да има, а може и да няма движение.Това зависи, отново, от замисъла на художника.Статичните обекти  създават впечатление на покой, на мъртва тишина.Кому е нужно това.
Ако в рисунката присъства ярко изразена динамика, то трябва да запомните едно-на всяко действие съществува равно противодействие.Това ще уравновеси рисункатаза да не се получи впечатление, че предметите "падат" или излитат извън границите на рисунката.

Статична композиция.Тук няма изразено движение.

В композицията има ясна динамика, бързо движение.Въпреки това всичко е уравновесено, действието има противодействие.

-Принцип на вертикали и хоризантали.

Тук отново всичко е лесно за обяснение.Рисунката може да се построи като съчетание от хоризонтални и вертикални обекти или посоки.Главното е те да бъдат в равновесие.За да няма само вертикали или обратното.Човешкия поглед трябва да се движи по картината, обектите създават маршрут на движението.Ако вертикалите не са уравновесени окото просто ще замръзне в тях, няма да може да премине през цялата рисунка, тоест целия труд на художника ще бъде напразен.
В работата може да има една много силна вертикала/хоризонтала или няколко по-малко силни.

Чудесен пример.Тук имаме една много силна вертикала(фигурата), която уравновесява няколко хоризонтали.

-Формат.

В композицията няма случайности, всичко трябва да бъде измислено и, разбира се, дори и формата на рисунката.Той предизвиква, веднага, психологически, първо художествено впечатление.Квадрата(или близък до квадрат правоъгълник)-създава усещане за сигурност, покой, стабилност.В квадрат е добре да се рисуват портрети, статични спокойни работи.
Формат, ориентират хоризонтално е подходящ за панорамни пейзажи, както и за изображения на стремителни действия-битка, полет...В такъв формат рядко се използва крупен план на лице, портрети.
Формат, ориентиран по вертикалата-по-лек, дори бихме казали тържествен.В него идеално се вписват човешки фигури.

Ето кратка основа на композицията на академичната рисунка.Тези правила могат да се използват в повечето техники а рисунката.
Съвет-изберете едно-две средства, прийома и използвайте само тях.Не претрупвайте рисунката, това няма да я подобри, а напротив, само ще се създаде ненужен хаос.
И още нещо-винаги помнете, че правилата са създадени, за да се нарушават.Най-важното за художника-не правете картинки по шаблон, а създавайте красива хармонична композиция.
 Надявам се, че съм ви била полезна.


NorthernChild aka Татьяна Ветрова
преедено по материали от руски сайтове:http://www.drawmanga.ru/tutors-misc/composition.shtm 

Цветен релеф.

Релеф

Релеф е термин от изобразителното изкуство, един от основните видове на скулптурата, в която всички изображения се създават с помощта на обеми, изпъкващи или вдлъбнати на сравнително плосък фон. Пример за цилиндричен релеф е известната Траяновата колона в Рим. Релефът по такъв начин е противоположност на кръглата скулптура. Фигурното или орнаменталното изображение се изпълнява върху плоскостта на камък, глина или метал с помощта на моделиране или резбоване (гравиране).

Видове 

Барелеф


Барелеф (на френски: bas relief - нисък релеф) е термин от изобразителното изкуство и скулптурата, с който се обозначава една от разновидностите на релефа, при която формите на фигурите и предметите изпъкват над изобразителната плоскост, по правило, не повече от половината обем.

Барелефът има голямо приложение в архитектурната декорация, паметниците, а също и върху монети, медали, камеи и оброчни плочки.

Орелеф
Орелеф (от френски haut-relief - висок релеф), при който изпъкналото изображение излиза над плоскостта на фона, по правило повече от половината обем. Най-известен пример за орелеф е Пергамският олтар. Барелефите често се използуват за украшение на архитектурни съоръжения и декоративни изделия. Те позволяват да се изобразят многофигурни сцени и пейзажи.

Контрарелеф


Контрарелеф (от френски contra - против и relief - релеф) — вид вдлъбнат релеф представляващ своеобразен негатив на барелефа.

Едни от първите релефи са тези в Асирийското изкуство

В Изкуството на Двуречието обаче релефите не са цветни, там цветовете са в мозайките.

Първите цветни релефи са открити в изкуството на Древен Египет и по-точно в

ИЗКУСТВОТО НА СТАРОТО ЦАРСТВО


Историята на възникването и развитието на изкуството на Древен Египет може да се проследи през огромен период от време – повече от четири хиляди години. Египетското изкуство е фундаментално и впечатляващо със своите прекрасни паметници с непреходно художествено значение, повечето от които без прецедент в историята на човечеството. Египет за първи път в света създава монументална каменна архитектура, забележителна със своята реалистична правдивост на скулптурния портрет и високо майсторство на изделията на художествените занаяти. Египетските архитекти и скулптури владеят великолепно изкуството за обработка на разнообразни видове камъни. Ярко свидетелство за това, са създадените от тях гигантски гробници на фараоните – пирамидите, обширните колонни зали в храмовете, изсечените от монолитни скални късове огромни обелиски и колосалните монолитни статуи, тежащи хиляди тонове. Чрез продължително търсене и натрупването на навици, египтяните довеждат до съвършенство и художествените занаяти – резба по дърво и кости, различни методи по обработка на метали, прецизни ювелирни изделия от злато, сребро и полускъпоценни камъни, изработване на цветно стъкло, фаянс и тънки прозрачни тъкани.
По времето на Старото царство се използват и двата вида египетски релефни изображения – широко разпространеният типичен вид барелеф, както и свойственият именно за египетското изкуство врязан релеф, при който самата повърхност на камъка, служеща за фон, остава недокосната, а контурите на самото изображение се издълбават. При стенописите също се използват два вида техники: болшинството от тях се изпълняват с темпера върху суха повърхност, в някои от гробниците този метод се съчетава с влагане на цветна паста в предварително подготвени вдлъбнатини. Боите са минерални: бялата се добива от варовик, червената - от червена охра, черната – от сажди, зелената – от стрит малахит, синята – от кобалт, мед или стрит лазурит, жълтата – от жълта охра. В редица случаи стенописите се отличават със забележително съчетание на цветовете. В изкуството на Старото царство се оформя наличието на сюжетно съдържание на изображенията върху барелефите и стенописите, както и на правила на разположението на сцените върху стените. Върху барелефите в погребалните храмове на фараоните и във водещите към тях покрити проходи, са изобразени както сцени, прославящи царя като могъщ владетел – битки, залавяне на пленници о добитък, удачен лов – и изобразяването мъж като син на Бога (цар сред боговете), така и ритуални изображения, чиято цел е да осигурят на фараона задгробно блаженство. Някои от тези барелефи поразяват с изразителността и точността на предадените събития и лица. Такова е например изображението на умиращите от глад либийци на стената на прохода към храма на фараон Унас.

Добавете надпис

Барелефите в гробниците на аристократите също описват сцени, прославящи дейността на висшите сановници, а също и сцени, предназначени за осигуряване на благоденствието им след смъртта. Изображенията върху барелефите, както и заупокойните статуи на собствениците на гробниците, задължително са портретни. В най-добрите образци тази портретност достига ярка убедителност. Барелефите и стенописите на гробниците са ценен източник за историята на културата на Древен Египет. На тях са изобразени много ежедневни дейности – оран, посев, жътва, вършитба, улов на риба, лов в нилската растителност и в пустинята, работата на различни занаятчии. Независимо от стремежа на художниците да внесат живот и разнообразие в изобразяваните сцени, те са длъжни да се подчиняват на основната цел на погребалните релефи и стенописи – да възвеличават собственика на гробницата, подчертавайки неговата знатност и богатство. Навсякъде главно място заема фигурата на най-видното по своето социално положение лице – фараона или сановника.

Тази фигура превишава по размери всички останали, и в противоположност на разнообразните, намиращи се в движение групи от работещи хора, тя е съвършено спокойна и неподвижна. Независимо дали сановникът седи или се движи, той винаги държи тояга и жезъл – символи на високото му звание – и винаги господства над всички сцени, без да се включва в действията на останалите участници. Показателно е различието в изписването на фигурите на хората, заемащи различно социално положение. Като правило в основата на изображенията на човешките фигури върху барелефите и стенописите от Старото царство трайно се установява канонът, наложен още по времето на създаването на плочата на Нармер. Приет за фигурите на царете и боговете още в периода на образуването на египетската държава, този канон придобива религиозен смисъл, и отстъпването от него вече е трудно, а в някои случаи и невъзможно. По неговите норми се изпълняват и почти всички изображения на сановници.

Част от Книгата на Мъртвите

Добавете надпис