Релеф
Релеф е термин от изобразителното изкуство, един от основните видове на скулптурата, в която всички изображения се създават с помощта на обеми, изпъкващи или вдлъбнати на сравнително плосък фон. Пример за цилиндричен релеф е известната Траяновата колона в Рим. Релефът по такъв начин е противоположност на кръглата скулптура. Фигурното или орнаменталното изображение се изпълнява върху плоскостта на камък, глина или метал с помощта на моделиране или резбоване (гравиране).
Видове
Барелеф
Барелеф (на френски: bas relief - нисък релеф) е термин от изобразителното изкуство и скулптурата, с който се обозначава една от разновидностите на релефа, при която формите на фигурите и предметите изпъкват над изобразителната плоскост, по правило, не повече от половината обем.
Барелефът има голямо приложение в архитектурната декорация, паметниците, а също и върху монети, медали, камеи и оброчни плочки.
Орелеф
Орелеф (от френски haut-relief - висок релеф), при който изпъкналото изображение излиза над плоскостта на фона, по правило повече от половината обем. Най-известен пример за орелеф е Пергамският олтар. Барелефите често се използуват за украшение на архитектурни съоръжения и декоративни изделия. Те позволяват да се изобразят многофигурни сцени и пейзажи.
Контрарелеф
Контрарелеф (от френски contra - против и relief - релеф) — вид вдлъбнат релеф представляващ своеобразен негатив на барелефа.
Едни от първите релефи са тези в Асирийското изкуство
В Изкуството на Двуречието обаче релефите не са цветни, там цветовете са в мозайките.
Първите цветни релефи са открити в изкуството на Древен Египет и по-точно в
ИЗКУСТВОТО НА СТАРОТО ЦАРСТВО
Историята на възникването и развитието на изкуството на Древен Египет може да се проследи през огромен период от време – повече от четири хиляди години. Египетското изкуство е фундаментално и впечатляващо със своите прекрасни паметници с непреходно художествено значение, повечето от които без прецедент в историята на човечеството. Египет за първи път в света създава монументална каменна архитектура, забележителна със своята реалистична правдивост на скулптурния портрет и високо майсторство на изделията на художествените занаяти. Египетските архитекти и скулптури владеят великолепно изкуството за обработка на разнообразни видове камъни. Ярко свидетелство за това, са създадените от тях гигантски гробници на фараоните – пирамидите, обширните колонни зали в храмовете, изсечените от монолитни скални късове огромни обелиски и колосалните монолитни статуи, тежащи хиляди тонове. Чрез продължително търсене и натрупването на навици, египтяните довеждат до съвършенство и художествените занаяти – резба по дърво и кости, различни методи по обработка на метали, прецизни ювелирни изделия от злато, сребро и полускъпоценни камъни, изработване на цветно стъкло, фаянс и тънки прозрачни тъкани.
По времето на Старото царство се използват и двата вида египетски релефни изображения – широко разпространеният типичен вид барелеф, както и свойственият именно за египетското изкуство врязан релеф, при който самата повърхност на камъка, служеща за фон, остава недокосната, а контурите на самото изображение се издълбават. При стенописите също се използват два вида техники: болшинството от тях се изпълняват с темпера върху суха повърхност, в някои от гробниците този метод се съчетава с влагане на цветна паста в предварително подготвени вдлъбнатини. Боите са минерални: бялата се добива от варовик, червената - от червена охра, черната – от сажди, зелената – от стрит малахит, синята – от кобалт, мед или стрит лазурит, жълтата – от жълта охра. В редица случаи стенописите се отличават със забележително съчетание на цветовете. В изкуството на Старото царство се оформя наличието на сюжетно съдържание на изображенията върху барелефите и стенописите, както и на правила на разположението на сцените върху стените. Върху барелефите в погребалните храмове на фараоните и във водещите към тях покрити проходи, са изобразени както сцени, прославящи царя като могъщ владетел – битки, залавяне на пленници о добитък, удачен лов – и изобразяването мъж като син на Бога (цар сред боговете), така и ритуални изображения, чиято цел е да осигурят на фараона задгробно блаженство. Някои от тези барелефи поразяват с изразителността и точността на предадените събития и лица. Такова е например изображението на умиращите от глад либийци на стената на прохода към храма на фараон Унас.
Барелефите в гробниците на аристократите също описват сцени, прославящи дейността на висшите сановници, а също и сцени, предназначени за осигуряване на благоденствието им след смъртта. Изображенията върху барелефите, както и заупокойните статуи на собствениците на гробниците, задължително са портретни. В най-добрите образци тази портретност достига ярка убедителност. Барелефите и стенописите на гробниците са ценен източник за историята на културата на Древен Египет. На тях са изобразени много ежедневни дейности – оран, посев, жътва, вършитба, улов на риба, лов в нилската растителност и в пустинята, работата на различни занаятчии. Независимо от стремежа на художниците да внесат живот и разнообразие в изобразяваните сцени, те са длъжни да се подчиняват на основната цел на погребалните релефи и стенописи – да възвеличават собственика на гробницата, подчертавайки неговата знатност и богатство. Навсякъде главно място заема фигурата на най-видното по своето социално положение лице – фараона или сановника.
Тази фигура превишава по размери всички останали, и в противоположност на разнообразните, намиращи се в движение групи от работещи хора, тя е съвършено спокойна и неподвижна. Независимо дали сановникът седи или се движи, той винаги държи тояга и жезъл – символи на високото му звание – и винаги господства над всички сцени, без да се включва в действията на останалите участници. Показателно е различието в изписването на фигурите на хората, заемащи различно социално положение. Като правило в основата на изображенията на човешките фигури върху барелефите и стенописите от Старото царство трайно се установява канонът, наложен още по времето на създаването на плочата на Нармер. Приет за фигурите на царете и боговете още в периода на образуването на египетската държава, този канон придобива религиозен смисъл, и отстъпването от него вече е трудно, а в някои случаи и невъзможно. По неговите норми се изпълняват и почти всички изображения на сановници.
Релеф е термин от изобразителното изкуство, един от основните видове на скулптурата, в която всички изображения се създават с помощта на обеми, изпъкващи или вдлъбнати на сравнително плосък фон. Пример за цилиндричен релеф е известната Траяновата колона в Рим. Релефът по такъв начин е противоположност на кръглата скулптура. Фигурното или орнаменталното изображение се изпълнява върху плоскостта на камък, глина или метал с помощта на моделиране или резбоване (гравиране).
Видове
Барелеф
Барелеф (на френски: bas relief - нисък релеф) е термин от изобразителното изкуство и скулптурата, с който се обозначава една от разновидностите на релефа, при която формите на фигурите и предметите изпъкват над изобразителната плоскост, по правило, не повече от половината обем.
Барелефът има голямо приложение в архитектурната декорация, паметниците, а също и върху монети, медали, камеи и оброчни плочки.
Орелеф
Орелеф (от френски haut-relief - висок релеф), при който изпъкналото изображение излиза над плоскостта на фона, по правило повече от половината обем. Най-известен пример за орелеф е Пергамският олтар. Барелефите често се използуват за украшение на архитектурни съоръжения и декоративни изделия. Те позволяват да се изобразят многофигурни сцени и пейзажи.
Контрарелеф
Контрарелеф (от френски contra - против и relief - релеф) — вид вдлъбнат релеф представляващ своеобразен негатив на барелефа.
Едни от първите релефи са тези в Асирийското изкуство
Първите цветни релефи са открити в изкуството на Древен Египет и по-точно в
ИЗКУСТВОТО НА СТАРОТО ЦАРСТВО
Историята на възникването и развитието на изкуството на Древен Египет може да се проследи през огромен период от време – повече от четири хиляди години. Египетското изкуство е фундаментално и впечатляващо със своите прекрасни паметници с непреходно художествено значение, повечето от които без прецедент в историята на човечеството. Египет за първи път в света създава монументална каменна архитектура, забележителна със своята реалистична правдивост на скулптурния портрет и високо майсторство на изделията на художествените занаяти. Египетските архитекти и скулптури владеят великолепно изкуството за обработка на разнообразни видове камъни. Ярко свидетелство за това, са създадените от тях гигантски гробници на фараоните – пирамидите, обширните колонни зали в храмовете, изсечените от монолитни скални късове огромни обелиски и колосалните монолитни статуи, тежащи хиляди тонове. Чрез продължително търсене и натрупването на навици, египтяните довеждат до съвършенство и художествените занаяти – резба по дърво и кости, различни методи по обработка на метали, прецизни ювелирни изделия от злато, сребро и полускъпоценни камъни, изработване на цветно стъкло, фаянс и тънки прозрачни тъкани.
По времето на Старото царство се използват и двата вида египетски релефни изображения – широко разпространеният типичен вид барелеф, както и свойственият именно за египетското изкуство врязан релеф, при който самата повърхност на камъка, служеща за фон, остава недокосната, а контурите на самото изображение се издълбават. При стенописите също се използват два вида техники: болшинството от тях се изпълняват с темпера върху суха повърхност, в някои от гробниците този метод се съчетава с влагане на цветна паста в предварително подготвени вдлъбнатини. Боите са минерални: бялата се добива от варовик, червената - от червена охра, черната – от сажди, зелената – от стрит малахит, синята – от кобалт, мед или стрит лазурит, жълтата – от жълта охра. В редица случаи стенописите се отличават със забележително съчетание на цветовете. В изкуството на Старото царство се оформя наличието на сюжетно съдържание на изображенията върху барелефите и стенописите, както и на правила на разположението на сцените върху стените. Върху барелефите в погребалните храмове на фараоните и във водещите към тях покрити проходи, са изобразени както сцени, прославящи царя като могъщ владетел – битки, залавяне на пленници о добитък, удачен лов – и изобразяването мъж като син на Бога (цар сред боговете), така и ритуални изображения, чиято цел е да осигурят на фараона задгробно блаженство. Някои от тези барелефи поразяват с изразителността и точността на предадените събития и лица. Такова е например изображението на умиращите от глад либийци на стената на прохода към храма на фараон Унас.
 |
| Добавете надпис |
Барелефите в гробниците на аристократите също описват сцени, прославящи дейността на висшите сановници, а също и сцени, предназначени за осигуряване на благоденствието им след смъртта. Изображенията върху барелефите, както и заупокойните статуи на собствениците на гробниците, задължително са портретни. В най-добрите образци тази портретност достига ярка убедителност. Барелефите и стенописите на гробниците са ценен източник за историята на културата на Древен Египет. На тях са изобразени много ежедневни дейности – оран, посев, жътва, вършитба, улов на риба, лов в нилската растителност и в пустинята, работата на различни занаятчии. Независимо от стремежа на художниците да внесат живот и разнообразие в изобразяваните сцени, те са длъжни да се подчиняват на основната цел на погребалните релефи и стенописи – да възвеличават собственика на гробницата, подчертавайки неговата знатност и богатство. Навсякъде главно място заема фигурата на най-видното по своето социално положение лице – фараона или сановника.
Тази фигура превишава по размери всички останали, и в противоположност на разнообразните, намиращи се в движение групи от работещи хора, тя е съвършено спокойна и неподвижна. Независимо дали сановникът седи или се движи, той винаги държи тояга и жезъл – символи на високото му звание – и винаги господства над всички сцени, без да се включва в действията на останалите участници. Показателно е различието в изписването на фигурите на хората, заемащи различно социално положение. Като правило в основата на изображенията на човешките фигури върху барелефите и стенописите от Старото царство трайно се установява канонът, наложен още по времето на създаването на плочата на Нармер. Приет за фигурите на царете и боговете още в периода на образуването на египетската държава, този канон придобива религиозен смисъл, и отстъпването от него вече е трудно, а в някои случаи и невъзможно. По неговите норми се изпълняват и почти всички изображения на сановници.
 |
| Част от Книгата на Мъртвите |
 |
| Добавете надпис |
