Перспективна рисунка.Изграждане на куб със светлосянка.

Перспектива

При перспективата се използва понятието убежна точка. Линии, които в природата са успоредни и отдалечаващи се от наблюдателя, се приема, че се пресичат в тази точка. Това е основата, която се разглежда от мнозина като „природна" система на перспективата: тя проектира действителността върху равнинна повърхност по начин, за който смятаме, че окото би възприело огледално. Тази система за пръв път била използвана в началото на V в. пр. Хр. в Атина от Агатарк от Самос за театрални сцени. Агатарк написал монография, обясняваща неговия метод, и скоро след това философите Демокрит и Анаксагор отработили и обяснили всички принципи на системата.

 

 Отдалечените фигури изглеждат по-малки, но имат същите пропорции както и ако бяха близо до нас.

 Туl2; виждате перспективна рисунка с една убежна точка, опитайте се да нарисувате вашата улица по показания начин.

 

Перспективата с една убежна точка е чудесна в случаите, когато сте директно срещу разглеждания обект, но какво става когато сме встрани, а не фронтално.
 Ето стъпка по стъпка как се изгражда подобна перспективна рисунка:

Стъпка 1: поставяме хоризонта и отбелязваме двете убежни точки на линията на хоризонта

                                                    

Стъпка2:Да започнем с първата сграда, като нарисуваме вертикална линия, която представлява най-близкия до нас ъгъл.

                                                       

Стъпка3:сега рисуваме двете водещи линии, които оформят сградите на нашата улица.Не забравяйте, всяка невертикална линия трябва да отива в някоя от двете ни убежни точки.

Стъпка4:накрая изтриваме двете водещи линии, вече нямаме нужда от тях.Сега можем да добавим прозорци, коли, дървета и каквото искаме, за да довършим нашата рисунка на улица.

Изграждане и рисуване на куб

След като вече знаем принципа на перспективната рисунка да се опитаме да нарисуваме куб.

За да разберете как се изменят пропорциите на куба в перспектива,разгледайте рисунката. На нея кубът е изобразен с прозрачно и непрозрачно изображение. Точката F на рисунката е убежна точка на куба. Всяка фигура стои в равнина спрямо хоризонта. Тук ви е показано фронтално положение на куба в три възможни случая спрямо хоризонта :

1) когато куба е на хоризонта -значи ,че куба е на нивото на очите ни;
2) когато куба се намира под линията на хоризонта виждаме куба фронталто и не много голяма част отгоре;
3) когато кубът се намира над хоризонта виждаме част отдолу;


Тези позиции са само когато виждаме куба фронтално и променяме само положението му спрямо хоризонта.
Поради тази причина фроталната част на куба не променя своята перспектива. За да построите куб в тези положения е достатъчно да нарисувате предния план и да спуснете линиите към убежната точка. След това да сложете останалите ръбове на куба успоредно и да ги съедините. На рисунката се вижда ,че когато кубът е фронтално няма голямо изменение на перпективата.

Затова ние ще разгледаме по-сложен случай ,когато кубът се намира с ръб срещу нас. Разгледайте следващата картинка на нея се вижда как се изменя перспективата на страните в далечина. Това се получава защото вече имаме две убежни точки. Вижда се как успоредните на главия ръб страни са променени ,докато главния запазва своята дължина. На тази картинка се вижда ,че когато се променя положението на куба спрямо хоризонта ,но се запази фронталнто положение същто, ви се получават две убежни точки и скъсяване на страните.

Да пристъпим към упражнението .Ще се пробвате да нарисувате куб с ръб завъртян към вас и под хоризонта.Ето така :

Като за начало вземете едно кубче . Нагласете го като на картинката . Под нивото на вашия поглед с ръб към вас. Вземете лист хартия ( по възможност за графика) и твърд молив от Н до 2В. По време на рисуването може да ползвате и линия , но аз не ви я препоръчвам . Достатъчно са повече тренировки. Следващата стъпка е да започнем да изграждаме нашия куб.След като сме готови изтриваме помощните линии с хлебна гума, те вече не са ни нужни, и пристъпваме към поставянето на светлосянка.

Но първо да се запознаем с елементите на светлосянката:

-осветена част - тази част от обекта, върху която попада непосредствено светлината, в резултат на което е най-ярко осветена.

-полутон - слаба сянка получаваща се, когато осветената повърхност е разположена под неголям ъгъл спрямо посоката на светлината.

-колонна сянка - най-тъмната част на обекта. Появява се там, където светлинните лъчи нямат достъп. Най-ясно изразена е върху цилиндрични предмети (например колона) от където идва и названието ѝ.

-рефлекс - слабо осветено петно в областта на сянката, получено в резултат на рефлектиране на светлината от околните предмети.

-хвърлена сянка - сянката, която хвърля обектът. Пада в посока противоположна на тази, от която идват светлинните лъчи.